13 мая 2008 г., 09:34

Усещам ли

808 0 1
 

Усещам как пулсира това от което най много ме е страх

Усещам как вибрира и прави всичко в мен на прах

Усещам как стичат се сълзите и огнени изгарят всичко в мен

Усещам как поглъщат всичко и няма спомени от този ден

Усещам как сърцето се бунтува и иска болката да спре

Усещам как обръща се и търси тоз който го прокле

Усещам как тялото застива и няма кой да го спаси

Усещам как безкръвно се превива и ужасно го боли

Усещам как душата се оплита във собствените си лъжи

Усещам как решила да забрави остава само да тъжи

Усещам как и краят наближава и всичко вътре в мен крещи

Усещам ли аз вече

Усещам ли кажи

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усещането е това което ще ни мъчи до последния момент от нашето жалко съществуване,така че просто го приеми,Деси.Поздравления за стиха!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...