13 may 2008, 9:34

Усещам ли

  Poesía
801 0 1
 

Усещам как пулсира това от което най много ме е страх

Усещам как вибрира и прави всичко в мен на прах

Усещам как стичат се сълзите и огнени изгарят всичко в мен

Усещам как поглъщат всичко и няма спомени от този ден

Усещам как сърцето се бунтува и иска болката да спре

Усещам как обръща се и търси тоз който го прокле

Усещам как тялото застива и няма кой да го спаси

Усещам как безкръвно се превива и ужасно го боли

Усещам как душата се оплита във собствените си лъжи

Усещам как решила да забрави остава само да тъжи

Усещам как и краят наближава и всичко вътре в мен крещи

Усещам ли аз вече

Усещам ли кажи

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усещането е това което ще ни мъчи до последния момент от нашето жалко съществуване,така че просто го приеми,Деси.Поздравления за стиха!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...