13.05.2008 г., 9:34

Усещам ли

799 0 1
 

Усещам как пулсира това от което най много ме е страх

Усещам как вибрира и прави всичко в мен на прах

Усещам как стичат се сълзите и огнени изгарят всичко в мен

Усещам как поглъщат всичко и няма спомени от този ден

Усещам как сърцето се бунтува и иска болката да спре

Усещам как обръща се и търси тоз който го прокле

Усещам как тялото застива и няма кой да го спаси

Усещам как безкръвно се превива и ужасно го боли

Усещам как душата се оплита във собствените си лъжи

Усещам как решила да забрави остава само да тъжи

Усещам как и краят наближава и всичко вътре в мен крещи

Усещам ли аз вече

Усещам ли кажи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усещането е това което ще ни мъчи до последния момент от нашето жалко съществуване,така че просто го приеми,Деси.Поздравления за стиха!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...