May 13, 2008, 9:34 AM

Усещам ли

  Poetry
807 0 1
 

Усещам как пулсира това от което най много ме е страх

Усещам как вибрира и прави всичко в мен на прах

Усещам как стичат се сълзите и огнени изгарят всичко в мен

Усещам как поглъщат всичко и няма спомени от този ден

Усещам как сърцето се бунтува и иска болката да спре

Усещам как обръща се и търси тоз който го прокле

Усещам как тялото застива и няма кой да го спаси

Усещам как безкръвно се превива и ужасно го боли

Усещам как душата се оплита във собствените си лъжи

Усещам как решила да забрави остава само да тъжи

Усещам как и краят наближава и всичко вътре в мен крещи

Усещам ли аз вече

Усещам ли кажи

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Усещането е това което ще ни мъчи до последния момент от нашето жалко съществуване,така че просто го приеми,Деси.Поздравления за стиха!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...