Усещам липса…
Усещам липса…
Усещам липса някъде във мене,
превързвам я със сноп от светлина,
загледана в отлитащото време,
аз все жадувам твойта топлина.
Във две ръце утеха си намирам,
душата ми неистово блести,
сред облаците тихичко съзирам,
досбъднати във бъдното мечти.
Не ме вини, че още те обичам,
че още си във мене и гориш,
че името ти във зората сричам
че в сънища с копнежа ми летиш.
Съдба е просто случена отдавна,
в космически далечни небеса,
посоката ни обща е безкрайна,
в невидимата звездна полоса.
Ще ме достигнат твоите предели
пак нежно ще ме галиш със сърце,
следите ни сред вятъра изгрели
ще ги изпие синьото море.
13.07.2017г.
Елица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
