2 окт. 2007 г., 14:14

Усещане

696 0 11
 

Напомняш ми изреченост
и носиш в себе си
онези бели многоточия
на недовършените мои
първи редове.
Циганско проклятие
в очите ми да тлееш
многостепенно.
Ирисен си ми.
Откри ме
разлята,
много-вкусова,
кристално-звънна,
близначно-сенчеста
нощем,
преди да изсветлее луната
пулсиращо самотна.
Излята в твоите ръце,
до възелче,
жасминово се сплитам.
Дъхновения с еднакви окончания.
Ясписова близост.
Скрий ме
в кехлибарената същност
на късно-есенно обичане.
Мастилено порязана
в съня си те усетих зимен.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Киара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...