2 окт. 2007 г., 14:14

Усещане 

  Поэзия
576 0 11
 

Напомняш ми изреченост
и носиш в себе си
онези бели многоточия
на недовършените мои
първи редове.
Циганско проклятие
в очите ми да тлееш
многостепенно.
Ирисен си ми.
Откри ме
разлята,
много-вкусова,
кристално-звънна,
близначно-сенчеста
нощем,
преди да изсветлее луната
пулсиращо самотна.
Излята в твоите ръце,
до възелче,
жасминово се сплитам.
Дъхновения с еднакви окончания.
Ясписова близост.
Скрий ме
в кехлибарената същност
на късно-есенно обичане.
Мастилено порязана
в съня си те усетих зимен.


 

© Киара Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??