Кiara (Киара) Кiara (Киара)
182
Oct 2, 2007, 2:14 PM

Усещане

  Poetry
697 0 11
 

Напомняш ми изреченост
и носиш в себе си
онези бели многоточия
на недовършените мои
първи редове.
Циганско проклятие
в очите ми да тлееш
многостепенно.
Ирисен си ми.
Откри ме
разлята,
много-вкусова,
кристално-звънна,
близначно-сенчеста
нощем,
преди да изсветлее луната
пулсиращо самотна.
Излята в твоите ръце,
до възелче,
жасминово се сплитам.
Дъхновения с еднакви окончания.
Ясписова близост.
Скрий ме
в кехлибарената същност
на късно-есенно обичане.
Мастилено порязана
в съня си те усетих зимен.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Киара All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0