2 oct 2007, 14:14

Усещане

  Poesía
695 0 11
 

Напомняш ми изреченост
и носиш в себе си
онези бели многоточия
на недовършените мои
първи редове.
Циганско проклятие
в очите ми да тлееш
многостепенно.
Ирисен си ми.
Откри ме
разлята,
много-вкусова,
кристално-звънна,
близначно-сенчеста
нощем,
преди да изсветлее луната
пулсиращо самотна.
Излята в твоите ръце,
до възелче,
жасминово се сплитам.
Дъхновения с еднакви окончания.
Ясписова близост.
Скрий ме
в кехлибарената същност
на късно-есенно обичане.
Мастилено порязана
в съня си те усетих зимен.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Киара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...