22 авг. 2007 г., 19:41

Усещане 

  Поэзия
698 0 2
Аз чаках сянката на твойто вдъхновение,
невиждащ самота и близост -
но бавно се изплъзнах, леко
като вдъхновение, проявило
свойта дързост.
Не исках да се доверя,
аз нямах смелост
да простя и затова
обичам и треперя
и треперих...

© Антон Кънчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??