22.08.2007 г., 19:41 ч.

Усещане 

  Поезия
675 0 2
Аз чаках сянката на твойто вдъхновение,
невиждащ самота и близост -
но бавно се изплъзнах, леко
като вдъхновение, проявило
свойта дързост.
Не исках да се доверя,
аз нямах смелост
да простя и затова
обичам и треперя
и треперих...

© Антон Кънчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??