25 июн. 2008 г., 12:10

Усещане

803 0 10

Ако трябва с думи да те нарисувам,

ще ми е трудно да ги избера,

и може би докато съществувам,

едва ли истински ще подбера.

 

Тъгата ми не позволява да те хваля,

добрината ми -да те виня,

как рисунката си да направя,

да те похваля или да те укоря?

 

Анфас и профил ми позираш

от тридесет години до сега,

но може би едва ли подозираш

как изглеждаш в моята душа?

 

Не знам дали си даваш сметка

и мислиш ли понякога за мен,

за моята душевна равносметка

от всеки наш изминал ден.

 

А аз все чакам търпеливо

да вникнеш в моята душа,

но ти умишлено, дори грижливо

упрекваш ме, че все греша.

 

Със словата си не ще те нарисувам,

при все това се постарах,

макар на теб да ти се струва,

че цял живот не те разбрах.

 

1993 г - на съпруга ми

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...