25 июн. 2008 г., 12:10

Усещане

805 0 10

Ако трябва с думи да те нарисувам,

ще ми е трудно да ги избера,

и може би докато съществувам,

едва ли истински ще подбера.

 

Тъгата ми не позволява да те хваля,

добрината ми -да те виня,

как рисунката си да направя,

да те похваля или да те укоря?

 

Анфас и профил ми позираш

от тридесет години до сега,

но може би едва ли подозираш

как изглеждаш в моята душа?

 

Не знам дали си даваш сметка

и мислиш ли понякога за мен,

за моята душевна равносметка

от всеки наш изминал ден.

 

А аз все чакам търпеливо

да вникнеш в моята душа,

но ти умишлено, дори грижливо

упрекваш ме, че все греша.

 

Със словата си не ще те нарисувам,

при все това се постарах,

макар на теб да ти се струва,

че цял живот не те разбрах.

 

1993 г - на съпруга ми

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....