Усещане
Ако трябва с думи да те нарисувам,
ще ми е трудно да ги избера,
и може би докато съществувам,
едва ли истински ще подбера.
Тъгата ми не позволява да те хваля,
добрината ми -да те виня,
как рисунката си да направя,
да те похваля или да те укоря?
Анфас и профил ми позираш
от тридесет години до сега,
но може би едва ли подозираш
как изглеждаш в моята душа?
Не знам дали си даваш сметка
и мислиш ли понякога за мен,
за моята душевна равносметка
от всеки наш изминал ден.
А аз все чакам търпеливо
да вникнеш в моята душа,
но ти умишлено, дори грижливо
упрекваш ме, че все греша.
Със словата си не ще те нарисувам,
при все това се постарах,
макар на теб да ти се струва,
че цял живот не те разбрах.
1993 г - на съпруга ми
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
