Усещане

Поэзия

1K 0 11

Усетих те до мен.

Бях се навела да търся нещо...

Видях краката ти да докосват земята.

По тях те познах.

Ръцете погалиха нежно косите ми.

Пак тази любов. Вечната.

Прегърнах те плахо, да не те загубя отново.

И шепнех въпроси...

Напомни ми лятото -

черничеви клони сплели венец над главите ни.

Заравям крака в горещия пясък, за да трепна.

Да, истина е...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

blackdahlia (Далия)

Благодаря, Магдалена !

2013-07-08T09:03:37+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

да, истина е...
и е много, много красиво..

2013-07-07T22:10:06+03:00
blackdahlia (Далия)

Да, Антоан, приятелю, ти знаеш отговорите на всички въпроси. Благодаря ти, че коментираш това, което пиша. Често си мисля за тъгата. Какво ли щеше да е, ако не съществуваше. Ами щяхме да сме все щастливи, но без да го знаем, защото нямаше да имаме база за сравнение. Така че, в известен смисъл трябва да уважаваме тъгата. Спирам, че ако се отприщя и отиде цяло есе. Пожелавам ти приятна и лунна юлска вечер.

2013-07-07T21:42:32+03:00
blackdahlia (Далия)

Вальо, Силвия, благодаря, приятели !

2013-07-05T13:08:07+03:00
sidi13 (Силвия Димова)

2013-07-05T11:21:00+03:00