blackdahlia (Далия)
12 264
3 jul 2013, 20:53

Усещане 

  Poesía
685 0 11

 

 

Усетих те до мен.

Бях се навела да търся нещо...

Видях краката ти да докосват земята.

По тях те познах.

Ръцете погалиха нежно косите ми.

Пак тази любов. Вечната.

Прегърнах те плахо, да не те загубя отново.

И шепнех въпроси...

Напомни ми лятото - 

черничеви клони сплели венец над главите ни.

Заравям крака в горещия пясък, за да трепна.

Да, истина е...

© Далия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Магдалена !
  • да, истина е...
    и е много, много красиво..
  • Да, Антоан, приятелю, ти знаеш отговорите на всички въпроси. Благодаря ти, че коментираш това, което пиша. Често си мисля за тъгата. Какво ли щеше да е, ако не съществуваше. Ами щяхме да сме все щастливи, но без да го знаем, защото нямаше да имаме база за сравнение. Така че, в известен смисъл трябва да уважаваме тъгата. Спирам, че ако се отприщя и отиде цяло есе. Пожелавам ти приятна и лунна юлска вечер.
  • Вальо, Силвия, благодаря, приятели !
  • Как те пропуснах днес? Отпусни се в трепетите на истината! Бъди щастлива!
  • anjambman (Анжамбман Анапестов), daninad (Дани ), monilia (Симеон Пенчев) - Благодаря ви от сърце !
  • Много нежно усещане за близост.
    Докосна ме, Далия!
  • Много чувства,хубави чувства!
Propuestas
: ??:??