blackdahlia (Далия)
12 264
Jul 3, 2013, 8:53 PM

Усещане 

  Poetry
682 0 11

 

 

Усетих те до мен.

Бях се навела да търся нещо...

Видях краката ти да докосват земята.

По тях те познах.

Ръцете погалиха нежно косите ми.

Пак тази любов. Вечната.

Прегърнах те плахо, да не те загубя отново.

И шепнех въпроси...

Напомни ми лятото - 

черничеви клони сплели венец над главите ни.

Заравям крака в горещия пясък, за да трепна.

Да, истина е...

© Далия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Магдалена !
  • да, истина е...
    и е много, много красиво..
  • Да, Антоан, приятелю, ти знаеш отговорите на всички въпроси. Благодаря ти, че коментираш това, което пиша. Често си мисля за тъгата. Какво ли щеше да е, ако не съществуваше. Ами щяхме да сме все щастливи, но без да го знаем, защото нямаше да имаме база за сравнение. Така че, в известен смисъл трябва да уважаваме тъгата. Спирам, че ако се отприщя и отиде цяло есе. Пожелавам ти приятна и лунна юлска вечер.
  • Вальо, Силвия, благодаря, приятели !
  • Как те пропуснах днес? Отпусни се в трепетите на истината! Бъди щастлива!
  • anjambman (Анжамбман Анапестов), daninad (Дани ), monilia (Симеон Пенчев) - Благодаря ви от сърце !
  • Много нежно усещане за близост.
    Докосна ме, Далия!
  • Много чувства,хубави чувства!
Random works
: ??:??