С едничка ласка ще те разпозная,
от туй докосване ще полетя
и още нещо искам да призная -
със теб се чувствам истинска жена.
Показах мойте малки тайни,
със тях те преоткривам като мъж,
отнасяш ме във дълбини незнайни;
това усещане във мен задръж...
По-истински от всякога те имам,
не ме изпускаш и за миг в нощта,
със шепи всичко туй от теб ще вземам
и ще ти плащам с обичта.
И мога още много да направя,
поискай го, но само със сърце,
усещането, дето ни влудява,
е в сплетените ни с любов ръце.
И някога, ако за миг ти липсвам,
във мен ще зее съща празнота,
защото тебе като себе си усещам,
защото ни събра една съдба...
© Ирена Георгиева Все права защищены