9 июн. 2011 г., 22:30

Усещане

836 0 5

С едничка ласка ще те разпозная,

от туй докосване ще полетя

и още нещо искам да призная -

със теб се чувствам истинска жена.

 

Показах мойте малки тайни,

със тях те преоткривам като мъж,

отнасяш ме във дълбини незнайни;

това усещане във мен задръж...

 

По-истински от всякога те имам,

не ме изпускаш и за миг в нощта,

със шепи всичко туй от теб ще вземам

и ще ти плащам с обичта.

 

И мога още много да направя,

поискай го, но само със сърце,

усещането, дето ни влудява,

е в сплетените ни с любов ръце.

 

И някога, ако за миг ти липсвам,

във мен ще зее съща празнота,

защото тебе като себе си усещам,

защото ни събра една съдба...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...