4 апр. 2013 г., 18:54

Усещане

674 0 9

Усещане

 

Наситено
с обилни и контрастни цветове,
небето
днес през сЪлзи се усмихва.
Ръми и грее слънце,
а изгревът,
като погалено дете, притихва.
Изслушва

всеки земен звук
и нещичко му отговаря.
На всяка капчица живот се радва-
в нея се разтваря.
Изчезват
мисли, смисли, пътища,
представи и съдби.
Мигът расте
и времето престава да се движи.
Докосва пулса на човешкото сърце

за да утеши тревожните му грижи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...