28 апр. 2020 г., 11:09

Усещане за цялост си!

718 3 0

Сега стоя отново тук.

Където теб те няма още.

Където спира всеки звук,

освен на стоновете нощем.

Причуваш ми се. Непонятно.

Събирам те във всичко видимо. 

Дъжда в очите наобратно е - 

да не те изплаквам, като минало. 

Защото си ми съдбоносна. 

Усещане за цялост. И живот. 

До края искам да се омагьосваме, 

и клетви да ни стигат за любов. 

Но аз съм още много тук. 

И вляво нещо ме пристяга... 

Сърцето ми? От мъчна лудост, 

че Теб убийствено те няма... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...