Сега стоя отново тук.
Където теб те няма още.
Където спира всеки звук,
освен на стоновете нощем.
Причуваш ми се. Непонятно.
Събирам те във всичко видимо.
Дъжда в очите наобратно е -
да не те изплаквам, като минало.
Защото си ми съдбоносна.
Усещане за цялост. И живот.
До края искам да се омагьосваме,
и клетви да ни стигат за любов. ...