Сега стоя отново тук.

Където теб те няма още.

Където спира всеки звук,

освен на стоновете нощем.

Причуваш ми се. Непонятно.

Събирам те във всичко видимо. 

Дъжда в очите наобратно е - 

да не те изплаквам, като минало. 

Защото си ми съдбоносна. 

Усещане за цялост. И живот. 

До края искам да се омагьосваме, 

и клетви да ни стигат за любов. 

Но аз съм още много тук. 

И вляво нещо ме пристяга... 

Сърцето ми? От мъчна лудост, 

че Теб убийствено те няма... 

Стихопат. 

Danny Diester