Усещане за цялост си!

Сега стоя отново тук.

Където теб те няма още.

Където спира всеки звук,

освен на стоновете нощем.

Причуваш ми се. Непонятно.

Събирам те във всичко видимо. 

Дъжда в очите наобратно е - 

да не те изплаквам, като минало. 

Защото си ми съдбоносна. 

Усещане за цялост. И живот. 

До края искам да се омагьосваме, 

и клетви да ни стигат за любов. 

Но аз съм още много тук. 

И вляво нещо ме пристяга... 

Сърцето ми? От мъчна лудост, 

че Теб убийствено те няма... 

Стихопат. 

Danny Diester