Усещане за жена.
С огромно уважение и почит към един от шедьоврите на съвременното кино, Scent of a Woman (Усещане за Жена) и големия Ал Пачино! Това е моят скромен превод на една любима сцена от филма, превърната в поезия...
Жени! Създадени от Господ!
В косата, казват, че е всичко!
Като вълни, разбили се в остров,
бушуват буйни къдрици!
А тези устни, докоснали твоите,
ги чувстваш като глътка вино,
току-що върнал се в покоите
след дългия си брод в пустиня!
Гърдите!... Малки и големи,
със търсещи наслада перископи,
а ти, изпаднал във дилема,
дали да любиш напосоки?...
С бедра, като гръцки колони,
гладки, стройни и пищни,
или прави и дълги - пилони,
обичам ги, кой го е грижа?...
А там между тях е борбата
за всяко момче или мъж,
бленувал на рая вратата
и жаден за топлия дъжд...
Д. Антонов.
© Данаил Антонов Все права защищены