Завръща ли се зимата!?
Навънка заваля...!
По клоните молитвено закапа.
Движението на юг е спряло
в посипка от натрошена звезда,
обелена до бяло...!
В обой извиква зимата.
Чувам я! Кънтя!
Ботушите са мокри от снега
и съхнат, останали без спомени.
Захвърлям ги! Забравям ги!
През кръговете на Земята тичам,
където в отронен стон на раждане,
като в бълбукане на глинено бърдуче
надвива Пролетта!!!
© Женина Богданова Все права защищены
Женина, мила...зарадва ме...с обич.