Завръща ли се зимата!?
Навънка заваля...!
По клоните молитвено закапа.
Движението на юг е спряло
в посипка от натрошена звезда,
обелена до бяло...!
В обой извиква зимата.
Чувам я! Кънтя!
Ботушите са мокри от снега
и съхнат, останали без спомени.
Захвърлям ги! Забравям ги!
През кръговете на Земята тичам,
където в отронен стон на раждане,
като в бълбукане на глинено бърдуче
надвива Пролетта!!!
© Женина Богданова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
