Усещане за самота
Сам си,
наоколо са четири стени.
Котката заспала на дивана,
а навънка дъжд вали.
Мрачно е, и в мен е мрачно,
самотата ме гнети.
Идва ми да се разплача,
сякаш нещо ме боли.
Децата пътя си поеха,
вървят след своите мечти.
Ненужна им е моята подкрепа -
в живота справят се сами.
Само котката ме чака на вратата,
доволна мърка, с поглед ме следи.
С мен споделя самотата,
затворена сред четири стени.
В живота трябва да си нужен,
иначе самота ще те гнети.
Сами за себе си не можем да живеем,
не сме научени така, нали?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Нейкова Все права защищены
...Така е...