Усещане за самота
Усещане за самота
Сам си,
наоколо са четири стени.
Котката заспала на дивана,
а навънка дъжд вали.
Мрачно е, и в мен е мрачно,
самотата ме гнети.
Идва ми да се разплача,
сякаш нещо ме боли.
Децата пътя си поеха,
вървят след своите мечти.
Ненужна им е моята подкрепа -
в живота справят се сами.
Само котката ме чака на вратата,
доволна мърка, с поглед ме следи.
С мен споделя самотата,
затворена сред четири стени.
В живота трябва да си нужен,
иначе самота ще те гнети.
Сами за себе си не можем да живеем,
не сме научени така, нали?
Сам си,
наоколо са четири стени.
Котката заспала на дивана,
а навънка дъжд вали.
Мрачно е, и в мен е мрачно,
самотата ме гнети.
Идва ми да се разплача,
сякаш нещо ме боли.
Децата пътя си поеха,
вървят след своите мечти.
Ненужна им е моята подкрепа -
в живота справят се сами.
Само котката ме чака на вратата,
доволна мърка, с поглед ме следи.
С мен споделя самотата,
затворена сред четири стени.
В живота трябва да си нужен,
иначе самота ще те гнети.
Сами за себе си не можем да живеем,
не сме научени така, нали?
© Лилия Нейкова All rights reserved.
...Така е...
