Apr 30, 2008, 12:11 PM

Усещане за самота 

  Poetry » White poetry
2832 0 9
   Усещане за самота

Сам си,
наоколо са четири стени.
Котката заспала на дивана,
а навънка дъжд вали.

Мрачно е, и в мен е мрачно,
самотата ме гнети.
Идва ми да се разплача,
сякаш нещо ме боли.

Децата пътя си поеха,
вървят след своите мечти.
Ненужна им е моята подкрепа -
в живота справят се сами.

Само котката ме чака на вратата,
доволна мърка, с поглед ме следи.
С мен споделя самотата,
затворена сред четири стени.

В живота трябва да си нужен,
иначе самота ще те гнети.
Сами за себе си не можем да живеем,
не сме научени така, нали?

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??