2 июн. 2020 г., 15:45

Усещане за смърт

1K 4 1

 

Умирам. По усещане - наистина. 

(Смъртта ме е целувала със страст)

Боли ме. Като рана, неизчистена

от мъка по несбъднатото "Нас" 

Съдбата е жестока. Нелогична.

Лъжливо стене в тонове на нежност. 

И аз започвам тъкмо да те наобичам, 

когато ти отнемаш ми надеждата. 

Ще свикна от неволя. За последно. 

Понеже ще съм жив. (Макар насила.) 

В душата ти отново ще приседна. 

Преди завинаги да си отида... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...