2 июн. 2020 г., 15:45

Усещане за смърт

1K 4 1

 

Умирам. По усещане - наистина. 

(Смъртта ме е целувала със страст)

Боли ме. Като рана, неизчистена

от мъка по несбъднатото "Нас" 

Съдбата е жестока. Нелогична.

Лъжливо стене в тонове на нежност. 

И аз започвам тъкмо да те наобичам, 

когато ти отнемаш ми надеждата. 

Ще свикна от неволя. За последно. 

Понеже ще съм жив. (Макар насила.) 

В душата ти отново ще приседна. 

Преди завинаги да си отида... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...