Умирам. По усещане - наистина.
(Смъртта ме е целувала със страст)
Боли ме. Като рана, неизчистена
от мъка по несбъднатото "Нас"
Съдбата е жестока. Нелогична.
Лъжливо стене в тонове на нежност.
И аз започвам тъкмо да те наобичам,
когато ти отнемаш ми надеждата.
Ще свикна от неволя. За последно.
Понеже ще съм жив. (Макар насила.)
В душата ти отново ще приседна.
Преди завинаги да си отида... ...