2 jun 2020, 15:45

Усещане за смърт

1K 4 1

 

Умирам. По усещане - наистина. 

(Смъртта ме е целувала със страст)

Боли ме. Като рана, неизчистена

от мъка по несбъднатото "Нас" 

Съдбата е жестока. Нелогична.

Лъжливо стене в тонове на нежност. 

И аз започвам тъкмо да те наобичам, 

когато ти отнемаш ми надеждата. 

Ще свикна от неволя. За последно. 

Понеже ще съм жив. (Макар насила.) 

В душата ти отново ще приседна. 

Преди завинаги да си отида... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...