8 авг. 2005 г., 17:20

Усет

1K 0 2

Устни,в устните опирам
и долавям аз онази топлина.
Напомняща за нежните целувки
за изкусни,сладки блаженства.

Вкуса ти търся да намеря,
оповавам се на моите сетива.
Да споделя аз тайната повеля,
която някога,отдавна завеща.

В скута се притискам силно.
Навеждам се смирено и виновно аз.
А две ръце ме гушват силно
и унасям се неволно във захлас.

Чувам как сърцето лудо бие.
Пулса в миг се ускори.
Онзи сладък трепет от любовната магия,
едва ли нещо може да го замени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...