30 июн. 2010 г., 14:14

Усмихчета от Вася Донецкий

786 0 3

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.


Усмихчета от Вася Донецкий

( провокирано от личната ми поща...)
- - -
Културен съм, ама лумпен
и никой в култ не ме издига...
Седим и слушаме Шопен,
а Хер-ът гащите надига...
- - -
Уф, вече плитки са браздите,
а мозъкът ми - гладка стомна...
То тяло-о-о, фигура-а-а, гърдите-е-е,
а името ти що не помня?!?
- - -
Аз гледам Вашите очи,
признавам Ви, че съм банален,
духовно беден, аморален... 
но "Идеал" от Вас струи...
- - -
В богатството на синкретичното единство,
хармония да стигнеш не е сложно.
Секс без любов, разбира се, е свинство,
но и любов, без секс, е невъзможна...
- - -
От Вас съм покорèн. Застинал съм беззвучно.
От ступор - нито мисъл, нито сричане...
И как, о, мила, да обясня научно,
че циците Ви имат Сила на привличане...
- - -
Отпуснат съм след твоите уста...
О, мила моя, беше си Изкуство!
Ти искаш и да ближа след това?!?
М-м-м... Знаеш ли... Че то било си вкусно...
- - -
Понякога тежи като олово...
На мен присъщ ми е лиризъм... 
но спомням си за старите любови -
коктейл от романтизъм с онанизъм...
- - -
Живота си описвам с "... мамата!",
посред  депресии, неволи и снобизъм
и все по-трудно имам повод за
простичкия битов оптимизъм...
- - -
Арената ти гледам на свещи...
Ей, Боже! Милостта Ти ме стигна!
- Ела бе, жена ми! Стана горещо!
Виж, виж, де! Взе, че се вдигна...
- - -
Нека не стига ми Етикет,
нека не стига ми Такт,
но от жените не искам минет
още на първия си контакт...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...