Усмихчета от Вася Донецкий

( провокирано от личната ми поща...)
- - -
Културен съм, ама лумпен
и никой в култ не ме издига...
Седим и слушаме Шопен,
а Хер-ът гащите надига...
- - -
Уф, вече плитки са браздите,
а мозъкът ми - гладка стомна...
То тяло-о-о, фигура-а-а, гърдите-е-е,
а името ти що не помня?!?
- - -
Аз гледам Вашите очи,
признавам Ви, че съм банален,
духовно беден, аморален... 
но "Идеал" от Вас струи...
- - -
В богатството на синкретичното единство,
хармония да стигнеш не е сложно.
Секс без любов, разбира се, е свинство,
но и любов, без секс, е невъзможна...
- - -
От Вас съм покорèн. Застинал съм беззвучно.
От ступор - нито мисъл, нито сричане...
И как, о, мила, да обясня научно,
че циците Ви имат Сила на привличане...
- - -
Отпуснат съм след твоите уста...
О, мила моя, беше си Изкуство!
Ти искаш и да ближа след това?!?
М-м-м... Знаеш ли... Че то било си вкусно...
- - -
Понякога тежи като олово...
На мен присъщ ми е лиризъм... 
но спомням си за старите любови -
коктейл от романтизъм с онанизъм...
- - -
Живота си описвам с "... мамата!",
посред  депресии, неволи и снобизъм
и все по-трудно имам повод за
простичкия битов оптимизъм...
- - -
Арената ти гледам на свещи...
Ей, Боже! Милостта Ти ме стигна!
- Ела бе, жена ми! Стана горещо!
Виж, виж, де! Взе, че се вдигна...
- - -
Нека не стига ми Етикет,
нека не стига ми Такт,
но от жените не искам минет
още на първия си контакт...