23 февр. 2024 г., 10:31  

Усмихнати куплети

993 1 3

Запиши на какво се усмихнах, 

нарисувай словесен портрет

на мига ни, в прегръдка притихнал,

разтопявай прозрачния лед

 

между нашите смръзнали пръсти.

Падат зимните хладни стени.

Утро свежо гръдта да прекръсти,

бяла сладост да я осени.

 

Превъзмогвай което те дърпа,

отърси ежедневния спам.

Любовта скрити мрежи изкърпва,

улови ме, не си вече сам.

 

Усмихни се и ти и заплувай 

след мечтите за пролетен пир.

Над телата ни слети пътувай

в нов и сбъднат безбрежен всемир.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пролетни тонове, Иржи, да се запролети и в душата ни.☺
    Усмихнато посрещане на пролетта, Ники.
    Благодаря ви, че ме почетохте!
  • Като стих- изключително изпипан!, а не мога да намеря думи за съдържанието...Вероятно защото е много любовно или ти си много по- даровита от мен, Светле! А много бих искала...
  • Много е красиво, Светулче!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...