За какво ти е нощем да впрягаш тъгата?
Да летиш, да летиш, да летиш...
И е просто безумие да говориш със вятъра,
а след теб да умират звезди.
Не затваряй сърцето си в своето тъмно,
в него вместо любов, ще поникне омраза.
Ти си влюбен във мрака, не искаш да съмне
и пилееш мечтите си в хиляди залези.
Не препускат към утрото уморени коне.
На тъгата недей да оставаш подвластен.
Усмихни се... Не виждаш ли? Имаш поне
сто и двайсет причини за щастие.