Усмихни се, живот!
Усмихни се, живот!
Стига с тези нацупени устни!
Покажи ни причини за радости... най-малко сто.
Не присвивай очи!
Не поглеждай със поглед безвкусен,
иронично усмихнат и облъхващ ни с чувство едно
за безцелност на дните ни. Вечно потънали в мрачност.
Сякаш някой под ключ дълго време доброто държи.
Уж обгръща ни слънцето в бледожълта прозрачност,
а до нас не достигат тези парещи, нежни лъчи.
Усмихни се, живот!
Може би не е толкова лесно!
Ето, аз ти подавам за сдобряване смела ръка.
Виждам радост в очите ти!... И сълза ли проблесна?
Ах, прости ми! Напълно забравих!
Просто пак заваля.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Георгиева Все права защищены
