iverado (Ивелина Георгиева) iverado (Ивелина Георгиева)
75
May 30, 2014, 12:18 PM

Усмихни се, живот!

981 0 9

Усмихни се, живот!

Стига с тези нацупени устни!

Покажи ни причини за радости... най-малко сто.

Не присвивай очи! 

Не поглеждай със поглед безвкусен,

иронично усмихнат и облъхващ ни с чувство едно

за безцелност на дните ни. Вечно потънали в мрачност.

Сякаш някой под ключ дълго време доброто държи.

Уж обгръща ни слънцето в бледожълта прозрачност,

а до нас не достигат тези парещи, нежни лъчи.

Усмихни се, живот!

Може би не е толкова лесно!

Ето, аз ти подавам за сдобряване смела ръка.

Виждам радост в очите ти!... И сълза ли проблесна?

Ах, прости ми! Напълно забравих!

Просто пак заваля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0