Навън така е мрачно, денят е уморен
от сивите въздишки на небето.
Студът, със пръсти вкочанен,
на капки сякаш се процежда.
Шумят коли, забързано пухтят
и по асфалта следи от ежедневие
издраскват, и назъбено свистят,
нанякъде в стрели от път поели.
Дори и хора няма в този град,
да шепнат, да се смеят и говорят.
Надничам през пердето - моят свят
е тъй различен от видимото за окото. ...