Dorian_Hawke (Богомил)
29 6
18 нояб. 2008 г., 10:03

Усмивка 

  Поэзия
774 0 2
Взрян в бадемовите й очи,
влюбен в кадифените й устни,
сякаш фея с пролетния вятър
събужда в сърцето надеждата на любовта.

Взрян в кадифените й устни
сънувам - миг покой и нежност,
изморен безспир да скитам
в търсене на нейната любов.


Краткият живот, с мъки надарен,
цял го посветих да диря
пътя към нечие сърце, но
вярна посока не намерих...

Скитам се сега - ден след ден
като сянка - ненужен спомен -
взрян в спомени далечни
за кадифените усмивки...


... Но и твойте очи са печални!!!
Тъжни! Грижовни! - далеч, далеч
отлетели из мъгливия свят,
а душата ти гальовна се рони...

... къс подир къс
се отчупват с всяка сълза,
докато остане безличен
спомен и твойта душа!!!

© Богомил Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжно - но къде е красотата в тъгата? Нима в тъгата и меланхолията има красота! А и не смятам, че е достатъчно изпипано, за да притежава красотата на исказа, която би трябвало да има.
  • толкова тъжно...и толкова красиво...
Предложения
: ??:??