Усмивка
Взрян в бадемовите й очи,
влюбен в кадифените й устни,
сякаш фея с пролетния вятър
събужда в сърцето надеждата на любовта.
Взрян в кадифените й устни
сънувам - миг покой и нежност,
изморен безспир да скитам
в търсене на нейната любов.
Краткият живот, с мъки надарен,
цял го посветих да диря
пътя към нечие сърце, но
вярна посока не намерих...
Скитам се сега - ден след ден
като сянка - ненужен спомен -
взрян в спомени далечни
за кадифените усмивки...
... Но и твойте очи са печални!!!
Тъжни! Грижовни! - далеч, далеч
отлетели из мъгливия свят,
а душата ти гальовна се рони...
... къс подир къс
се отчупват с всяка сълза,
докато остане безличен
спомен и твойта душа!!!
влюбен в кадифените й устни,
сякаш фея с пролетния вятър
събужда в сърцето надеждата на любовта.
Взрян в кадифените й устни
сънувам - миг покой и нежност,
изморен безспир да скитам
в търсене на нейната любов.
Краткият живот, с мъки надарен,
цял го посветих да диря
пътя към нечие сърце, но
вярна посока не намерих...
Скитам се сега - ден след ден
като сянка - ненужен спомен -
взрян в спомени далечни
за кадифените усмивки...
... Но и твойте очи са печални!!!
Тъжни! Грижовни! - далеч, далеч
отлетели из мъгливия свят,
а душата ти гальовна се рони...
... къс подир къс
се отчупват с всяка сълза,
докато остане безличен
спомен и твойта душа!!!
© Богомил All rights reserved.
