3 мая 2008 г., 13:14

Усмивка и надежда

843 1 4
Замисляме ли се за тези, които са около нас
или във мислите ни ежедневно е само думичката "аз"?
Така изпадаме, тъй неусетно, обхванати от безхаберие,
че нямаме към всички други дори и капчица доверие.

Ако повярваме в доброто на хората около нас,
ще бъдем други, ще живеем и ще се смееме на глас.
Да, чувала съм да ми казват, че съм наивница била,
ала след удар и обида не мога с тях да бъда зла.

Защото зная, че и те били са много наранени,
така самотни, неразбрани, неутешими и сломени,
защото близък и приятел забил им ножа във гърба
и със жестока болка достигнали са до ръба.

Да, боли, когато дълбоко нас ни нараняват
и неочаквано, и ненадейно приятелите ни предават,
но знайте: и без капка сила да чувствате, че сте, дори,
една усмивка и надежда на други може да се подари.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Морарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....