May 3, 2008, 1:14 PM

Усмивка и надежда

  Poetry » Civic
839 1 4
Замисляме ли се за тези, които са около нас
или във мислите ни ежедневно е само думичката "аз"?
Така изпадаме, тъй неусетно, обхванати от безхаберие,
че нямаме към всички други дори и капчица доверие.

Ако повярваме в доброто на хората около нас,
ще бъдем други, ще живеем и ще се смееме на глас.
Да, чувала съм да ми казват, че съм наивница била,
ала след удар и обида не мога с тях да бъда зла.

Защото зная, че и те били са много наранени,
така самотни, неразбрани, неутешими и сломени,
защото близък и приятел забил им ножа във гърба
и със жестока болка достигнали са до ръба.

Да, боли, когато дълбоко нас ни нараняват
и неочаквано, и ненадейно приятелите ни предават,
но знайте: и без капка сила да чувствате, че сте, дори,
една усмивка и надежда на други може да се подари.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Морарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...