Замисляме ли се за тези, които са около нас
или във мислите ни ежедневно е само думичката "аз"?
Така изпадаме, тъй неусетно, обхванати от безхаберие,
че нямаме към всички други дори и капчица доверие.
Ако повярваме в доброто на хората около нас,
ще бъдем други, ще живеем и ще се смееме на глас.
Да, чувала съм да ми казват, че съм наивница била,
ала след удар и обида не мога с тях да бъда зла.
Защото зная, че и те били са много наранени,
така самотни, неразбрани, неутешими и сломени,
защото близък и приятел забил им ножа във гърба
и със жестока болка достигнали са до ръба. ...