3.05.2008 г., 13:14

Усмивка и надежда

830 1 4
Замисляме ли се за тези, които са около нас
или във мислите ни ежедневно е само думичката "аз"?
Така изпадаме, тъй неусетно, обхванати от безхаберие,
че нямаме към всички други дори и капчица доверие.

Ако повярваме в доброто на хората около нас,
ще бъдем други, ще живеем и ще се смееме на глас.
Да, чувала съм да ми казват, че съм наивница била,
ала след удар и обида не мога с тях да бъда зла.

Защото зная, че и те били са много наранени,
така самотни, неразбрани, неутешими и сломени,
защото близък и приятел забил им ножа във гърба
и със жестока болка достигнали са до ръба.

Да, боли, когато дълбоко нас ни нараняват
и неочаквано, и ненадейно приятелите ни предават,
но знайте: и без капка сила да чувствате, че сте, дори,
една усмивка и надежда на други може да се подари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...