9 апр. 2011 г., 22:18

Усмивка на дете

1.5K 0 9

                                      На двете прекрасни внучета на моята приятелка

                                     Елена Нинова (enena) - Мартин и Енислав

 

Едно дете усмихва се в съня си

и гълъб нежно-бял  в Небето литва...

И сякаш някой ми прошепва страстно

красива, тиха и добра молитва:

 

Децата нека са благословени!

Да не познават болест, страх и мъка!

От хората големи защитени -

в градината житейска крехки стръкове -

 

да раснат силни, весели, щастливи,

добри и честни, смели и достойни!

Да бранят правдата докрай, ревниво

и всичко българско, що има стойност!

 

Да пръскат светлина, очарование,

приятели за цял живот да имат,

като пчелите да събират знание

и да обичат истински Родината!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Най после успях да застана на компутара и прочетох и си поплаках. Толкова мило ми стана че мойте внуци са вече герой в откровениа .Познават ги толкова много хора и като чета коментариите все едно че се познаваме всички.Колко жалко че не мога да се познавам сьс всички на живо, но енергията която ме зарежда ми е достатьчна.Благодаря ти скьпа за жеста.
  • Нина,сигурно знаеш ,че думите променят реалността.Магиите се правят с думи.Твоят стих за децата е красива бяла магия,която ще се сбъдне.Поздрав!
  • Чудесно е! Поздравления!
  • Ще го редя и на моите внуци! Благодаря за светлото и красивото, което пожелават тези стихове!
  • Да бъде!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...