9.04.2011 г., 22:18

Усмивка на дете

1.5K 0 9

                                      На двете прекрасни внучета на моята приятелка

                                     Елена Нинова (enena) - Мартин и Енислав

 

Едно дете усмихва се в съня си

и гълъб нежно-бял  в Небето литва...

И сякаш някой ми прошепва страстно

красива, тиха и добра молитва:

 

Децата нека са благословени!

Да не познават болест, страх и мъка!

От хората големи защитени -

в градината житейска крехки стръкове -

 

да раснат силни, весели, щастливи,

добри и честни, смели и достойни!

Да бранят правдата докрай, ревниво

и всичко българско, що има стойност!

 

Да пръскат светлина, очарование,

приятели за цял живот да имат,

като пчелите да събират знание

и да обичат истински Родината!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Най после успях да застана на компутара и прочетох и си поплаках. Толкова мило ми стана че мойте внуци са вече герой в откровениа .Познават ги толкова много хора и като чета коментариите все едно че се познаваме всички.Колко жалко че не мога да се познавам сьс всички на живо, но енергията която ме зарежда ми е достатьчна.Благодаря ти скьпа за жеста.
  • Нина,сигурно знаеш ,че думите променят реалността.Магиите се правят с думи.Твоят стих за децата е красива бяла магия,която ще се сбъдне.Поздрав!
  • Чудесно е! Поздравления!
  • Ще го редя и на моите внуци! Благодаря за светлото и красивото, което пожелават тези стихове!
  • Да бъде!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...