Усмивка на лалета
Пред църквата, на младата трева,
е седнал дядо и с усмивка блага,
шепти : Възкръсва Бог и затова,
на всички ни молитвата помага.
Очи отворил още от среднощ,
цветя накъсал, утрото да буди,
за блага дума и за някой грош,
на минувачите продава...Чудо.
Купете си, букетче чудеса
и в своя дом с добро ме поменете.
Ще слезе Бог, от свойте небеса,
надежда свята ще всели в сърцето.
Старик, обикновен. Или греша?
А вместо свещ, запалил е цигара.
С лалетата му, в людската душа,
нечуйно разцъфтяват мир и вяра.
Букетче взех и грейна моят ден,
като дете душата ми притихна
и Бог в потайна доба възкресен,
в съня ме приласка. И се усмихна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
