Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
16.04.2020 г., 12:28 ч.  

Усмивка на лалета 

  Поезия » Философска
550 9 10

Пред църквата, на младата трева,
е седнал дядо и с усмивка блага,
шепти : Възкръсва Бог и затова,
на всички ни молитвата помага.

 

Очи отворил още от среднощ,
цветя накъсал, утрото да буди,
за блага дума  и за някой грош,
на минувачите продава...Чудо.

 

Купете си, букетче чудеса
и в своя дом с добро ме поменете.
Ще слезе Бог, от свойте небеса,
надежда свята ще всели в сърцето.

 

Старик, обикновен. Или греша?
А вместо свещ, запалил е цигара.
С лалетата му, в людската душа,
нечуйно разцъфтяват мир и вяра.

 

Букетче взех и грейна моят ден,
като дете душата ми притихна
и Бог в потайна доба възкресен,
в съня ме приласка. И се усмихна.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??