Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18125
16 abr 2020, 12:28  

Усмивка на лалета 

  Poesía » Filosófica
494 9 11

Пред църквата, на младата трева,
е седнал дядо и с усмивка блага,
шепти : Възкръсва Бог и затова,
на всички ни молитвата помага.

 

Очи отворил още от среднощ,
цветя накъсал, утрото да буди,
за блага дума  и за някой грош,
на минувачите продава...Чудо.

 

Купете си, букетче чудеса
и в своя дом с добро ме поменете.
Ще слезе Бог, от свойте небеса,
надежда свята ще всели в сърцето.

 

Старик, обикновен. Или греша?
А вместо свещ, запалил е цигара.
С лалетата му, в людската душа,
нечуйно разцъфтяват мир и вяра.

 

Букетче взех и грейна моят ден,
като дете душата ми притихна
и Бог в потайна доба възкресен,
в съня ме приласка. И се усмихна.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Ради! И аз не обичам откъснати цветя, Красе. За букетчето - така е. Благодаря ти!
  • Не обичам да се късат цветя, но възприех букетчето като олицетворение на силата на природата - нали в нея е божествената сила, която чува молитвите ни! Вълнуващ стих- видях и човека, обгърнат от реалността на ежедневието.
  • Ободрява и насища с оптимизъм. Много ми хареса!
  • Спокойно да ви е!
  • Божествено е
  • Тези букетчета не ги пропускам и аз🌸
  • Ама какво еднакомислие...Лалета?!!
    Само че твоята поезия винаги гали.
  • Усмивка, приятели - шарена, весела, като лалетата. И неизмена, като пролетта, като живота. Нужна ни е, повече отвсякога!
  • 😊🌹
  • Чудесно!
  • Ех, Наде! Прочетох го и го видях. Благодаря за прекрасното стихотворение.
Propuestas
: ??:??