12 мар. 2008 г., 22:51
Усмивката
Бялото в косите ми
все повече избива -
нещо недоизказано, уви,
безвъзвратно си отива.
Луната пак навън
се мъчи да заспива
и миналото, може би
завинаги от мене
се изтрива...
Бях млада,
вече остарявам,
бях хубава -
по малко се стопявам,
в очите ми все повече
тъгата се простира
и даже няма никой,
който
сега да ме разбира.
Животът странен
път
пред мене начертава -
и младостта ми
вече взе да остарява,
но някак си душата ми
не ще да се предава,
усмивката за двете ми деца
поне
остава!
© Ая Цонева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Още си много, много млада...и красива.
Прекрасно написано! Трогна ме.
с много обич, мила Ая. -
Важно е да си млад и весел по душа, не спирай да твориш и да обичаш двете си деца! Успехче от мене!
-
Не се предавай!Не пускай младостта да си отиде!Прегръщам те за прекрасния стих!
-
Прелестно е!
-
!!!!
Децата са нашето Утре, нашата задължителна Усмивка в деня!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
сигурна съм, че има още куп неща
заради, които да се усмихнеш!