Аската (Ая Цонева)
75 452
12 mar 2008, 22:51

Усмивката 

  Poesía » Filosófica
688 0 6

Бялото в косите ми

все повече избива -

нещо недоизказано, уви,

безвъзвратно си отива.

Луната пак навън

се мъчи да заспива

и миналото, може би

завинаги от мене

се изтрива...

Бях млада,

вече остарявам,

бях хубава -

по малко се стопявам,

в очите ми все повече

тъгата се простира

и даже няма никой,

който

сега да ме разбира.

Животът странен

път

пред мене начертава -

и младостта ми

вече взе да остарява,

но някак си душата ми

не ще да се предава,

усмивката  за двете ми деца

поне

остава!

© Ая Цонева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Оооо много ми хареса, но знаеш ли...
    сигурна съм, че има още куп неща
    заради, които да се усмихнеш!
  • Още си много, много млада...и красива.
    Прекрасно написано! Трогна ме.
    с много обич, мила Ая.
  • Важно е да си млад и весел по душа, не спирай да твориш и да обичаш двете си деца! Успехче от мене!
  • Не се предавай!Не пускай младостта да си отиде!Прегръщам те за прекрасния стих!
  • Прелестно е!
  • !!!!
    Децата са нашето Утре, нашата задължителна Усмивка в деня!
Propuestas
: ??:??