12.03.2008 г., 22:51 ч.

Усмивката 

  Поезия » Философска
754 0 6
Бялото в косите ми
все повече избива -
нещо недоизказано, уви,
безвъзвратно си отива.
Луната пак навън
се мъчи да заспива
и миналото, може би
завинаги от мене
се изтрива...
Бях млада,
вече остарявам,
бях хубава - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ая Цонева Всички права запазени

Предложения
: ??:??