Усмивката
Когато видя усмихнато лице –
не знам, някак по-леко ми става
или влюбени, хванати за ръце,
невиждащи ме, край тях да минавам.
Не би било лошо, магазинера -
да обслужва с бонус - усмивка
и да не крие усмивката си, банкера -
под суровата си и строга обвивка!
Денят ще бъде по-лек, когато
комшийката се усмихне без повод,
усмивка ако раздават богато,
зад гишето - чиновници на заплата!
От тълпата, щом усмихне се непознат
и да е облачно - няма значение...
и душата полита в мечтания свят
и възкръсва - изгубено вдъхновение!
Не всички, разбира се, са сериозни...
А на много - животът им, труден е:
преживели тревоги и случаи грозни -
те не гледат на живота, тъй влюбено!
Получаваме също и усмивки, лъжливи,
но при тях очите са хладни, студени -
от нечисти пòмисли и пресметливи,
на самозабравени душѝ - заблудени...
Но магията на усмивката е вълшебна:
тя, събужда в нас, копнеж по живота,
тя на обезверения най е потребна,
сестра е на красотата и на надеждата - е пилота!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Pepi Petrova Все права защищены
